Денят на Лестър - на 9 септември в Хасково

Райна Йовчева / Изпълнителен директор / РСО “Марица”

Основната цел на пътуването ми до Лестър, Англия бе да се направи подробна програма на Деня на Лестър, в рамките на дните на Хасково през септември тази година. В началото на петдневния ми престой се срещнах със сътрудници на кмета и председателя на общинския съвет в Лестър, с които решихме, че Денят на Лестър ще бъде на 9 септември.

Денят на английския партньор на Хасково да започне със срещи на лидери на Ромски общности се договорихме с г-жа Мери Дрейкот – зам. председател на общинския съвет и кмет на града за следващия период: Май, 2005 – Април, 2006 г. По-късно същия ден се предвижда обща среща на ръководствата на общините от чужбина, с които Хасково има взаимоотношения през последните няколко години. След обяд на 9 септември 2005 г. ще се организира среща на служители от общинска администрация – Хасково с колегите им от Лестър, на която ще се коментират съвместни проекти между двете администрации по отношение основно на градско планиране и кадастрални планове. Едновременно с тази среща се предвижда да протече среща между ученици от езиковата гимназия в Хасково с техни връстници от Лестър.

До 9 септември се очаква да бъде разработен план за сътрудничество между двата града, в който да се отдели особено внимание на реализация на проекти, които касаят гражданите и техни общности. Програмата ще бъде представена на гражданите на Хасково чрез специално организирана пресконференция, която ще предшества официалната вечеря, давана от кмета на Лестър по повод празниците на Хасково. На вечерята, която се предвижда да бъде с благотворителен характер, ще бъдат демонстрирани английски храни приготвени от английски готвачи. Остана да бъдат уточнени спортните и културни мероприятия за деня с участието на клубове от Лестър.

По време на престоя си в Англия се запознах с инициатори и участници в грандиозни проекти, свързани с изграждане и управление на домове за възрастни, които според английското законодателство са три категории. Първата категория са домове, в които са настанени самотни възрастни хора, които нямат нужда от специализирани медицински грижи. На тяхно разположение има медицински персонал, който обслужва дома при нужда. Останалите служители там са социални работници, които се грижат за техния комфорт и свободно време. Втората категория подобни институции са домове за хора, които могат частично сами да се обслужват. За тях се грижат основно медицински сестри и на постоянно разположение имат дежурни лекари специалисти. Отново социални работници и психолози се грижат за тяхното свободно време и организират различни видове занимания. Третата категория социални домове за възрастни хора в Англия са така наречените хосписи, където настанените получават постоянно медицинско обслужване, защото са трудноподвижни или неподвижни. Тези центрове са подобни на болнични заведения. Целта на обслужващия персонал е да осигури на пациентите достоен живот въпреки тяхното физическо и психическо състояние. Голяма част от финансирането на тези социални заведения се осигурява от държавата. С ръководствата на различните видове домове се споразумяхме да се изработи пълен доклад за условията за създаване и управление на подобни заведения в България и на тази база да се търси финансиране от различни Европейски и международни програми.

Последния ден от престоя си в Англия се срещнах с директора на КОНЕКТ 9 – организация, осигуряваща дарения по целия свят. Даренията са с различен характер, като се поставя акцент върху дарения за социални домове и болници. Уговорихме се след моето завръщане в България да изготвя списък с необходимото оборудване и консумативи за домове за деца, възрастни хора и болници от региона и да го изпратя на вниманието на борда на директорите в КОНЕКТ 9. Директорът прояви желание за съвместна работа и сътрудничество и пое ангажимент да запознае управителното тяло на организацията с нуждите на нашия регион.

Същия ден след обяд се срещнах с приятелите ни от Службата за пожарна и Аварийна безопасност в Лестър. Срещата бе много вълнуваща и изпълнена с оптимизъм по отношение на бъдещите взаимоотношения с колегите им от Хасково, с които много от тях се познават в резултат на множеството срещи в България. Хората от пожарната служба от Лестър отново изразиха уважение към професионализма на колегите си от България и ме запознаха с плановете си да дарят на Хасковската служба още пожарни автомобили и оборудване. Техният ентусиазъм ме зареди с положителни емоции и си тръгнах от Лестър убедена, че отношенията ни с този град и хората там ще продължат още много и ще бъдат от полза за всички граждани на двата региона.

> Към съдържанието на информационен бюлетин брой 2 / 2005