ПРОБЛЕМИ НА ОБЩИНИТЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЕШАВАНЕТО ИМ ОБСЪДИХА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ И ДЕПУТАТИ ОТ РЕГИОН ХАСКОВО НА СРЕЩА В СВИЛЕНГРАД


На 26.01.2004 г. в Свиленград се проведе среща между представители на общините-членове на РСО "Марица" и депутатите от Хасковски избирателен район. Целта на инициативата бе да се представят проблемите на местните власти и да се търсят оптималните варианти за решаването им, чрез лобиране от страна на представителите на централната законодателна власт. На срещата бяха идентифицирани основните проблеми, които затрудняват ефективната работа на местните власти и участниците взеха решение тези проблеми и предложенията им да бъдат представени в единен документ, който да се изпрати до органите оправомощени за иницииране на необходимите промени. В резултат на обсъжданията бе разработено Становище на членовете на РСО "Марица" относно проблемите на общините и възможностите за тяхното решаване.


На срещата бе обсъден и приет модел за ефективна комуникация между местната и централната власт по отношение представяне и решаване на конкретни проблеми на местните власти от региона на Сдружение "Марица". За финал участниците подписаха Споразумение за провеждане на ефективен институционален диалог между представители на централната законодателна власт и ръководствата на общините-членове на РСО "Марица", чиято цел е да се поставят адекватни основи за установяване климат на доверие между централната законодателна власт и местните власти от РСО "Марица" и да се стимулират местните власти да участват по-активно в процеса на вземане на решения на регионално ниво.



СТАНОВИЩЕ
на членовете на Регионално Сдружение на Общините "Марица", Хасково
относно проблемите на общините и възможностите за тяхното решаване 

1. Задължението на общините да поддържат ЖП прелезите, намиращи се на територията на общините
Като се основават на Наредба N 4 от 27 март 1997г. за железопътните прелези, БДЖ задължават общините да сключват договори за поддръжка и охрана на ЖП прелезите, намиращи се на четвъртокласна пътна мрежа. Без да провеждат преговори с общините, БДЖ залагат в договорите значителни суми за месечна поддръжка, с които общините не разполагат, поради недостатъчния размер на собствените приходи и липсата на целеви субсидии за поддръжка на прелезите. 
Това утежнява финансовите проблеми на общините, които през последните години са в изключително тежко финансово състояние и не могат да осигурят средства за текущи ремонти на четвъртокласната си пътна мрежа.

За да бъде решен този проблем предлагаме следните два варианта:

- БДЖ да поеме разходите за поддръжка и охрана на ЖП прелезите, пресичащи общински пътища;

или

- За поддръжката на ЖП прелезите на територията на общините да се осигури целева субсидия от Министерството на транспорта. 

2. Необходимостта от раздържавяване на смесените дружества за водоснабдяване и канализация на територията на областите Хасково и Кърджали

Местните власти са инвестирали и продължават да инвестират над 50% от целевите си субсидии, за да изграждат нова водопреносна и канализационна мрежа на териториитя на общините. Според законовата уредба изградените със средства на общините ВиК съоръжения се даряват безвъзмездно на ВиК дружествата, без това да се отрази по някакъв начин на дяловото им участие. До този момент те са изолирани от управлението на водните дружества. Поради преобладаващото държавно участие, те не могат да търсят и възможности за привличане на инвестиции, за подобряване на водоподаването в общините. Увеличаването на цената на водата става единствено по решение на ръководствата на ВиК дружествата, без да се дава възможност за какъвто и да е контрол от страна на общините. Амортизацията на съоръженията и водопреносната мрежа са налице, задълженията и проблемите на дружествата се задълбочават. Недоволството на гражданите нараства и се насочва към представителите на местните власти, които поставени в такава ситуация се оказват безпомощни.

По този повод РСО "Марица" има следното конкретно предложение:

Минимум 51% от собствеността на смесените дружества за водоснабдяване и канализация на територията на областите Хасково и Кърджали да бъдат прехвърлени на общините, което ще им даде възможност за контрол и ефективно управление и ще бъде мотив за търсене и привличане на външни инвестиции.

За целта е необходимо Министърът на регионалното развитие и благоустройството да даде разрешение за увеличаване на капитала на дружеството. Инфраструктурата, в изграждането на която общините инвестират средства да се актува като общинска собственост и по този начин да се промени процентното съотношение общинска - държавна собственост във ВиК дружествата.

 

3. Проблеми, свързани с кандидатстването на някои от общините-членове на РСО "Марица" по публичните мерки на Програма САПАРД на ЕС

В Наредба N 34 от 27.08.2003г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура по специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ и в Наредба N 38 от 27.08.2003 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД) издадени от Министъра на земеделието и горите са посочени населените места, които имат право да кандидатстват по публичните мерки на програма САПАРД. Според тези наредби населените места от общините Хасково и Димитровград не могат да получават средства по мерките 2.2. и 2.3. на програма САПАРД. 
Въпреки, че центровете на тези общини са големи градове, по-голямата част от населените места, които са включени в тях са села и за тяхното благоустрояването са необходими много средства, с които общините не разполагат поради занижения размер на целевата субсидия за капиталови разходи в бюджет 2004. 

Във връзка с това предлагаме:


В приложенията към Наредба N 34 от 27.08.2003г. и Наредба N 38 от 27.08.2003 г. да бъдат включени населените места от общините Хасково и Димитровград, за да имат право да кандидатстват за средства от инфраструктурните мерки на Програма САПАРД. 

4. Необходимостта от актуализиране на списъка на изостаналите селски райони 

С решение на Министерски съвет от 04.06.1999г. са определени общините, които попадат в списъка на изостаналите селски райони. От Хасковска област в този списък са включени само общините Минерални бани, Стамболово и Тополовград. 
Според това решение списъкът се предвиждаше да бъде актуализиран през 2002г., но до момента никакви промени не са направени. Настъпилите промени в икономическата обстановка през последните години налагат незабавното преразглеждане на този документ и изработване на нова класификация в съответствие с реалната обстановка и условия в общините. Общините, които не са в списъка са неконкурентоспособни при кандидатстване пред различни финансиращи програми.

За да се реши този проблем предлагаме:


Да бъде актуализиран списъка на изостаналите селски райони и общините Маджарово, Ивайловград, Любимец, Свиленград и Харманли да бъдат включени в него, тъй като в резултат на настъпилите промени през последните години тяхната икономическа структура се е изменила и голяма част от населението разчита основно на доходи от селското стопанство. 

5. Проблеми на общините, свързани с приложението на Закона за устройство на територията

Според разпоредбите на Закона за устройство на територията в срок до 26.01.2004г. собствениците на незаконни обекти трябваше да подадат документи за тяхното узаконяване. След изтичането на този срок според ЗУТ общината е длъжна да разруши неузаконеното строителство. Най-големият проблем, с който ще се сблъскат всички общини при това положение и на който трябва да се намери разрешение е въпросът с разрушаването на постройките в ромските квартали, в които повечето от сградите не отговарят на изискванията и не могат да бъдат узаконени. 
Разрушаването на ромските квартали ще доведе до един на практика неразрешим социален проблем, тъй като общините не разполагат със собственост, в която могат да настанят останалите без жилища хора.

Един от начините за намиране на изход от това положение е: 


Чрез адаптирането и включването на адекватни мерки във съществуващи финансиращи програми и държавни фондове, които да подпомагат изграждането и/или довършване на общински сграден фонд, в който могат да бъдат настанявани хора, чийто домове са разрушени според изпълнението на Закона. 

6. Проблемът, свързан с липсата на средства в общините за заплащане на общинските съветници

Съгласно чл. 34, ал.1 и 2 от ЗМСМА общинските съветници получават възнаграждение за участието си в заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии, като размера на възнаграждението се определя с Правилника за работа на Общинския съвет. Това доведе до определяне на размер на възнагражденията, несъобразен с възможностите на съответната община да реализира собствени приходи. 

За да се реши този проблем предлагаме:


- да бъде определен на централно ниво максималния размер на възнагражденията на общинските съветници;

7. Проблемите, свързани с предложенията за промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи 

Съгласно предложени промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, остатъците земеделска земя след плана за земеразделяне, които в момента се стопанисват от общините, да бъдат одържавени. От гледна точка на местните власти тази промяна в закона е недопустима, тъй като по този начин се ощетяват общините, които използват този остатъчен фонд за увеличаване на собствените си приходи и за развиване на стопанска дейност. 

8. Проблеми, свързани със събиране на общинските вземания

Един от важните проблеми, които спъват ефективната работа на местните власти е свързан с ограничените възможности на общините да събират приходите си. Това се дължи на липсата на регламентиран механизъм за събиране и обезпечаване на общинските вземания. 
За да бъде намерено решение на този въпрос предлагаме да бъдат уредени, със специален нормативен акт, производствата по събиране на данъчните и другите общински публични вземания, обжалването на свързаните с това актове, както и структурата и правомощията на местните власти в този аспект. Това ще подобри събираемостта на приходите на общините и тяхната работа като цяло.

Предлаганите промени ще позволят на общините да акумулират целеви средства за инвестиции, насочени към подобряване на общинската инфраструктура, благоустрояване на населените места, жилищния и сградния фонд, управлението на собствеността и финансиране на специфични общински дейности. 

 

 

 

> Към съдържанието на информационен бюлетин брой 1 / 2004

 



< Информационен бюлетин