През октомври РСО “Марица” организира семинар на тема “Проблеми на общинската приватизация”.

Лектор на срещата бе Живко Драганов – юрист, взел участие в разработването на Закона за регионалното развитие и преподавател в Университета за национално и световно стопанство – София.

Участие в семинара взеха експерти и специалисти от дирекции “Приватизация” и “Общинска собственост” към общинските администрации на общините-членове на Сдружението, членове на Общинските съвети и журналисти.

Живко Драганов запозна участниците с промените в новия Закон за приватизацията и следприватизационния контрол /ЗПСК/. Обърнато бе внимание на необходимостта от окончателни промени в закона, тъй като досега са съществували редица затруднения за неговото прилагане поради непрекъснатите му изменения.

Като позитивни промени в ЗПСК бяха посочени мерките насочени към прозрачност на приватизационния процес, а именно създаването на публичните регистри, изискваните от Агенцията за приватизация годишни планове и начини за извършване на приватизацията, премахването на метода ‘преговор с потенциални купувачи’, тъй като той лишава обществото от достъпа до тази информация и т.н.

Промени ще настъпят и в методите на приватизация и най-вече ще бъдат премахнати използваните досега методи за източване на средства от или в интерес на трети лица. В новия закон са отпаднали следните норми:

• отпадат договорите за съвместна дейност;

• отпадат условията, според които можеха едностранно да се прекратяват сделки сключени от приватизиращия орган;

• забранява се предоговарянето, според чл.32 (5), който гласи: Не се допуска предоговаряне на поетите с приватизационните договори задължения, включително по отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

Терминът ‘следприватизационен контрол’ е въведен и се използва с цел да се избегне възможността от надмощие от страна на държавата или Агенцията за приватизация. Така например при приватизация на общинска собственост контролният орган е общината, а контролът се извършва в съответствие с приетия план за регионално развитие.

Един от най-важните принципи при сключване на приватизационна сделка е равнопоставеността. Всички купувачи са равнопоставени. Недопустимо е прилагането на различни мерки по отношение на различните купувачи.

Друг основен принцип е самостоятелността на органа, извършващ следприватизационния контрол. Съществува разграничаване на функциите, тъй като възниква въпроса доколко една община би могла да бъде компетентна да извършва този контрол. Основната цел на закона при разграничаване на компетентността е да се постигне единна стабилност по отношение на приватизацията. В закона се предвижда съдебна защита срещу действията на купувача след извършване на приватизацията. Следприватизационният контрол, който се прилага в България има децентрализиран характер, т.е. той засяга държавните предприятия, а не общинските, въпреки че няма пречка и всяка една по-голяма община да създаде свой собствен контролен орган. В по-малките общини броят на обектите за приватизация е твърде малък, ето защо няма необходимост от създаване на такъв контролен орган, който да натовари допълнително общинските бюджети.

Участниците бяха запознати и с двата метода – съдебен и извънсъдебен – за събиране на неустойки по сключени приватизационни договори съгласно чл. 19. ал.1, който гласи, че Агенцията за следприватизационен контрол осъществява следприватизационен контрол по договори за приватизация, сключени от оправомощени държавни органи.

Видовете следприватизационен контрол бяха следващия акцент от ЗПСК на който бе обърнато внимание. Посочени бяха следните примери:

• контрол за изпълнението на задачите и задълженията съществува когато се преглеждат доказателствата за изпълнение или неизпълнение на поетите ангажименти и има отношение към съдържанието на сделката и по-специално как е извършена инвестицията. За доказателства контролният орган може да използва копия от фактури, ведомости, сключени трудови договори и т.н.

• контролът в новия Закон води до отпадането на привилегировани дейности, каквото е разсроченото плащане, в случаите когато съответното дружество или институция не може да изпълни своите задължения;

Живко Драганов обърна внимание и на НАРЕДБА за възлагане извършването на дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол, включително процесуално представителство. Разяснено бе, че дейности като анализи, изготвяне на информационен меморандум и цялостното консултиране, подпомагат ОбС при осъществяване на техните задължения. Обемът на дейностите се определят чрез договор за възлагане в 14 дневен срок от момента на определяне на кандидата. Срокът е определен с нормативен акт. След този срок договор не може да бъде сключен.

Друг акцент от тази наредба е чл. 27, според който “определеният по реда на наредбата изпълнител няма право да разгласява информация и да придобива право на собственост върху обекта, свързан с дейността му като изпълнител, както и да осъществява друга дейност, предпоставяща конфликт на интереси по отношение на дейността му като изпълнител”.

Интересен е и фактът, че съгласно чл.21 на наредбата ако на обявен конкурс се явят лица, които не са поканени за участие, техните оферти също подлежат на разглеждане.

Обсъден бе и въпросът относно конфиденциалната информация, коя информация може да се изисква, да се предоставя и във какъв вид трябва да бъде тя. Информацията може да бъде предоставена във вид на информационен меморандум, на хартиен или магнитен носител /чл.4 от наредбата за задължително предоставената информация/. Меморандумът може да съдържа информация относно: дружествен договор или устав; копие от съдебната регистрация, информация за предприятието, например правен статут, капацитет на мощностите, клиенти, доставчици, персонал, годишните счетоводни отчети за последните 2 години, инвентаризационен опис на дълготрайните материални активи, дялово участие в други търговски дружества, решение по оценка на въздействието върху околната среда и за стойностна оценка на екологични щети, настъпили от минали действия или бездействия, сключени договори, друга информация, която ръководството на предприятието или органът по чл. 3 ЗППДОбП могат по преценка да включат с оглед на пълното и надлежно информиране на потенциалните купувачи.

Когато се извършва приватизация на общински обект, ОбС или определеният от него орган предоставят исканата информация на всички лица участващи в приватизацията, като те от своя страна подписват декларация за неразгласяването на тази информация и носят съответната отговорност.

В заключение Живко Драганов каза, че новият закон създава нови положения като се стреми към изясняване на неяснотите в предходния.