ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД
Откриха информационен център на “Светилище на нимфите и Афродита”
На 28.05.2009г. от 16.30 часа беше официално открит информационния център на „Светилище на нимфите и Афродита” при село Каснаково, на което присъстваха кметът на Община Димитровград – г-н Стефан Димитров, областния управител на област Хасково – Райна Йовчева, председателя на Общинския съвет – Димитровград – г-н Иво Димов.
Светилището на нимфите и Афродита е разположено на километър югоизточно от с. Каснаково, Община Димитровград в живописна местност, около карстов извор. Варовикови скали, обрасли с дървета, опасват в полукръг южния край на поляната и от тях се прецеждат три извора.
Турците нарекли местността Гяур бунар, т.е. Кладенецът на неверниците. Според вярванията на местното население тук напролет никне целебната билка араксосан, а самите извори се смятали за лековити. От незапомнени времена на това място на Спасовден се събира голям събор.
През 1898 г. селяни от Каснаково, заинтересувани от развалините, започнали да копаят около извора, те разкрили три извора.
През 1945 г. със средства на Археологически институт в южния край на поляната, в съседство с новопостроения параклис, започват разчиствания. На обекта работят Иван Венедиков, Васил Миков и Теофил Иванов. При тези първи археологически разкопки са напълно проучени светилището с изворите, басейните, част от култовите постройки, банята и част от амфитеатъра.
През 1960 г. разкопките са продължени, а допълнителни проучвания има и през 70-те години на ХХ век. Открити са нови обществени сгради, отоплителна инсталация (хипокауст) за централно отопление, много мраморни и мозаечни фрагменти от украсата на сградите. Извършени са и частични консервационни и укрепителни работи по обекта.
През 1968 г. светилището е обявено за паметник на културата от национално значение.
Тракийското светилище на нимфите и Афродита е датирано през ІІ-ІV в. В южния край на поляната е изградена подпорна стена с формата на полуелипса, отворена от северната страна. На входа е била издигната монументална колонада, през която се е влизало в него. В подпорната стена, уловена здраво в скалите, са издълбани три ниши, в които са каптирани два извора с три басейна. Те са симетрично разположени – два еднакви в краищата на полуелипсата и един централен, и символизират танца на трите нимфи. Крайните извори са съединени с централния с открит каменен улей, който минава покрай подпорната стена.
Над централния извор е издълбан гръцки надпис, по който се четат имената на строителите: римският гражданин от тракийски произход Тит Флавий и неговата съпруга Клавдия Монтана, направили и посветили извора на нимфите и Афродита. Това е станало в края на ІІ век. От двете страни на светилището са разположени два храма, като основите и част от стените им са добре запазени. Отпред на поляната, в земята лежат зидовете на баня и амфитеатър. Всички тези постройки се датират от ІІІ – началото на ІV в.
След ІV в. в Тракия християнството става официална регилия. Езическите култове постепенно изчезват, но отделни езически ритуали се запазват сред християните. Едно от тях е вярването, че водата в Извора на нимфите е лековита.
През 2007 г. на Светилището на нимфите и Афродита се извършват проучвания по проект на Община Димитровград по програма “ФАР – Трансгранично сътрудничество България – Гърция 2004”, „Насърчаване на културните, туристически и човешки ресурси в трансграничния регион”, който включва археологически разкопки от специалисти от НАИ към БАН, направа на инфраструктура до обекта и разработване на туристически маршрути. Благодарение на него и направените проучвания от д-р Веселка Кацарова ( д-р Кацарова предостави снимките от настоящата експозиция) стана ясно, че изворът на нимфите и Афродита е част от голямо имение, принадлежало на знатен човек от управата на Филипополис (Пловдив), Августа Траяна (Стара Загора) или Хадрианопол (Одрин). Откритата вила е била обитавана около 150 години и опожарена в средата на ІІІ в. вероятно при първите големи готски нашествия. В нея са открити мраморна глава на Афродита, мраморни облицовки, прозоречно стъкло и други любопитни находки.
Интересно е, че под нея археолозите са разкрили две жилища от ранната желязна епоха (ІХ – VІІІ в. пр. Хр.). Това показва, че заради добрите условия за живот и изворната вода мястото е било обитавано още в дълбока древност.
Бъдещи археологически проучвания тук ще разкажат още за живота на хората от Тракия, живеели тук през вековете.
